Искания

Свеждане на икономиката в екологични граници чрез социално справедлив и демократичен процес

Намаляване на екологичния отпечатък на човешките дейности 

1. Намаляване на консумацията на енергия и преминаване към чиста енергия

2. Локализиране на производството 

3. Преход към кръгова икономика

4. Преминаване към чист транспорт

5. Насърчаване на нови консуматорски модели

6. Демилитаризация

Намаляване на опустошението на природните екосистемите

1. Безкомпромисно опазване на обособените природни територии

2. Въвеждане на Единен подход за здраве (на хора, животни и планета)

Преосмисляне на обществените ценности и реорганизиране на институциите в посока директна, локализирана демокрация и икономика

Намаляване на икономическите неравенства и въвеждане на мерки за справедливо преразпределение на доходите

1. Премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно данъчно облагане

2.Борба с безработицата чрез държавна гаранция за работа и въвеждане на варианти за споделен труд

3.Въвеждане на гарантиран жизнен минимум

4. Гарантиране на равни възможности и условия на труд за всички социални групи

По-надолу ще намерите заложените идеи, разписани в подробности.

Социална екология, Дерастеж, Общи блага

Увод:

Данните показват, че за последния половин век глобалната икономика се е увеличила петкратно. Въпреки това, отново според статистиките, бедността по света не е намаляла, а напротив – увеличила се е. Става въпрос за относителната бедност (домакинства, които живеят под прага на средния месечен доход), а не за крайната такава (хора, чийто дневен доход е под 2 долара дневно). 

Встрани от това, за същия половин век човечеството е успяло да унищожи, с прекомерната си експлоатация на природни ресурси, 60% от световните екосистеми. Може да си представим, че непрестанно нарастващият икономически растеж (2-3% годишно) скоро ще изчерпи всички налични природни блага и ще удари оптималните граници на Земната екосистема, в които тя има способност да се съхрани. 

Една от основните кризисни граници в момента е количеството въглероден диоксид, което планетата ни може да задържи в атмосферата. Междувременно високите нива на газа стават причина за глобалното затопляне на климата. Затова и приоритетна цел в момента в борбата за просъществуване на планетата е прекратяването на добива и изгарянето на изкопаеми горива. Доста по-малко гасност се дава на идеята, че преминаването към алтернативни източници на енергия само по себе си няма да е достатъчно. Причината е, че ако не намалим таргетираните нива на производство и консумация, и останем фокусирани върху икономическия растеж, така наложителният процес на декарбонизация няма да може да достигне нужните темпове. Налага се да снижим целите за растеж и да смалим икономиката.

Други негативни аспекти на максимата за постоянен растеж е експлоатацията на човешки труд, характеризираща се с безкрайни работни часове и ниски работни заплати, както и с лоша среда на живот, свързана с пренаселване на производствените градски центрове, замърсяване на въздуха, водата и почвата в градовете.

Теза:

Алтернативата на постоянния икономически растеж е моделът за дерастеж. Ако в първия случай икономиката се уповава на неустойчивия модел на безкрайния растеж на производствените мощности, във втория се залага на устойчива употреба на природните ресурси – намаляване на вредното производство и консумацията, така че да се нанасят минимална вреда върху природата, но така че да се гарантира задоволяването на базисните човешки нужди и благополучието на екосистемите. Де-растежът се дефинира като социално справедлив и демократичен процес за смаляване на икономиката и свеждането й в екологични граници. Той може да бъде дефиниран също като растеж на социалното богатство, човешкото щастие, биоразнообразието, опазване на природата за сметка на замърсяването, неравенството, човешкото нещастие.

Това би могло да бъде осъществено чрез постепенно икономическо и политическо преорганизиране към по-малки децентрализирани общности, които да могат да осъществяват нужния задълбочен анализ на ресурсите, и които да позволят истински демократично планиране на икономиката. Тук става дума за максимално локализиране на производството и овластяване на местното население (например през равноправни месни събрания). Тези общности биват обединени в мрежа, която обменя ресурси и информация и чиято естветвена взаимосвързаност трябва да бъде насърчавана. Разрастващото се обединение от общности е способно да постигне устойчив глобален икономически модел, да гарантира опазването на природата и правата на всички хора. Производството в тези еко общности трябва да се осъществява само за директна употреба и за задоволяване на човешките нужди, а не с цел печалба. В модела влиза и развитие на екотехнологии базирана на слънчева енергия, вятър, метан и други възобновяеми източници на енергия, екологични земеделски практики и проектиране на гъвкави промишлени инсталации с човешки мащаб, за задоволяване на местните нужди в конфедерираните общности. 

Осигуряването на повече политически и икономическа равнопоставеност между хората се очаква да доведе и в промяна на техните взаимоотношения, като намали предпоставките за доминация и експлоатация и промени човешките взаимоотношение, благодарение на връщането към директната комуникация на живо. Това се очаква да засили чувство за общност, което да спомогне за дългосрочна промяна на ценностите. Една от дълбоко залегналите идеи във философията за дерастеж е грижата за личното щастие чрез растеж на общото благосъстояние и на задълбочаване на връзките между хората и в общността като цяло. От друга страна, дистанцирането от моделите на доминация на човека върху човека – какъвто е моделът в днешното капиталистическо общество, биха намалили мотивацията за прекомерната експлоатация на природата. В сегашната реалност, природата е разглеждана до голяма степен като поредното средство за доминация, вследствие на което сме развили виждането, че човекът е мярка за всичко и сме загубили осъзнатостта си за това, че и ние сме част от тази природа.

“Петъци за бъдеще” поддържа идеята за промяна на българската икономика към модел на дерастеж.

Елементи:

I. Намаляване на екологичния отпечатък на човешките дейности 

1. Локализиране на производството 

Отглеждането на генетични монокултури от домашни животни премахва всякакви имунни „противопожарни“ прегради, които преди са били на разположение, за да забавят предаването на заразата. По-големите размери и плътност на животинската популация забързват скоростта на предаване. Условията на пренаселеност пък потискат имунния отговор. Високата производителност, неизменна част от всяко промишлено производство, осигурява непрекъснато подновяваща се доставка на податливи животни, гориво за еволюция на вирулентността. С други думи, агробизнесът е толкова фокусиран върху печалбите, че рискува да даде път на вируси, способни да убият милиард души.

Монокултурнoто индустриално селско стопанство и свръх консумацията, свързана с глобализираната хранителна система, разрушават природните екосистеми, биоразнообразието, интегритета и самоорганизацията на дивите животни създават благоприятни условия за пренасяне на опасни за човека болести. Същевременно ежедневното транспортиране на храна от единия край на света до другия умножават стократно рисковете от разпространение на тези заболявания. Съществуващите зависимости на определени държави в осигуряване на храна за населението рискуват извънредни положения, в които изхранването на хората може да остане под въпрос.

Мерки:

1.Децентрализация на местното едро селско стопанство, засилване на местното малко производство и постигане на локална производствена автономия. Подкрепата за местното производство може да бъде осъществена на регионално и национално ниво под ръководството на общи местни събрания. Обединяване на производствените региони в обща мрежа, която да способства обмяната на ресурси и продукти. Икономическите дейности и употребата на ресурсите да бъдат планирани с прякото участие на всеки гражданин (пряка демокрация). Скъсяване, децентрализация и демократизация на дистрибуционните канали, премахване на прекупвачите. Подкрепа за малките производители на храни и осигуряване на пазарно предимство на българските производители. Насърчаване на агро-екологично земеделие и подпомагане на пчеларството. Оттегляне от международни икономически споразумения ТПТИ и СЕТА, които ограничават възможностите на местното производство, компрометират качеството на храните и правата на работниците.

2. Преминаване към чиста енергия и намаляване на консумацията на енергия

Ако въглеродните емисии на човечеството не започнат спешно да намаляват, учените предвиждат – в периода 2030-2052 г., планетата ни да се затопли с 1.5°C. Ако не бъдат взети ефективни и незабавни мерки, затоплянето ще надхвърли 3°C до края на този век. Мащабът на последствията за човечеството и живата природа не може да бъде изцяло предвиден Това, което е сигурно – и зад което се обединява науката – е, че човечеството върви към сигурна природна катастрофа, която ще настъпи в близко бъдеще и която в непосредственото настояще ще носи нови рискове от наранявания, болести, загуба на милиони човешки животи и трайно изчезване на значителен брой животински видове. Освен добивът и изгарянето на изкопаеми горива, въглероден отпечатък има всеки произведен продукт, както и повечето човешки дейности.

Прекратяване на добива и изгарянето на изкопаеми горива

Прекратяване на добива и изгарянето на въглища от държавата не по-късно от началото на 2030 г. и формулиране на мерки за преминаване към децентрализирана енергийна система, базирана на 100% възобновяема енергия. Приемане на стратегия за въглеродно-неутрална икономика до началото на 2050 г. Окончателен отказ от изграждане на АЕЦ Белене и своевременно пенсиониране на реакторите на АЕЦ Козлодуй.

3.Преход към кръгова икономика

Значително ограничаване на всички индустриални процеси, които генерират отпадъци. Постигане на 90% рециклиране на отпадъците до 2030 г. Изграждане на ефективна инфраструктура за разделно събиране на отпадъци. Повишаване на контрола на опасните отпадъци от предприятия. Въвеждане на система за събиране на отпадъци от врата на врата, включително регулярно извозване на органичен/зелен отпадък. Създаване на обекти за компостиране (компостиращи инсталации). 

Преустановяване на практиката за съвместно изгаряне на въглища и отпадъци (включително rdf гориво) във въглищни ТЕЦ-ове и циментови заводи. Забрана вноса на отпадъци с цел енергийно оползотворяване. Спиране на проекта за изграждане на инсинератор в София (rdf изгаряща инсталация на площадката на Топлофикация София). 

Забрана на пластмасовите торбички и други артикули от пластмаса за еднократна употреба. Задължаване на големи организации да събират отпадъка си в компостируеми чували, включително държавните институции. Стимули за депозитни системи за опаковки за многократна употреба в ресторанти, магазини, фестивали. Въвеждане на безплатни компостируеми торбички в парковете за кучета. 

4. Преминаване към чист транспорт

Подобряване и развиване на съществуващата национална ж.п. транспортна мрежа. Приоритетно завършване на поръчката за нов подвижен състав на БДЖ. Спиране от движение на автомобили, леко и тежкотоварни превозни средства с неизправни очистващи инсталации. Повишаване на данъците за дизеловите автомобили.

Гарантиране на достъпност до градски транспорт, включително ж.п. транспорт, за хората с нисък доход. 

Формулиране и прилагане на ефективни мерки за намаляване на трафика в столицата: Въвеждане на частичен безплатен градски транспорт/ намаляване на цените на билетите с цел намаляване на трафика в границите на града и произтичащото замърсяване на въздуха. Създаване на градска железница от вече съществуващата инфраструктура. Изграждане на адекватни велоалеи и интегриране на велосипедния транспорт като част от пътното движение. Разширение на съществуващите пешеходни зони за сметка на легалните и нелегалните паркинг пространстват. Поставяне на приоритет за ремонт на столичните паркове, завършване на текущите проекти. Забрана на строителството в междублоковите пространства.

5. Насърчаване на нови консуматорски модели 

Насърчаване на промени в начина на живот на хората, водещи от свръх консумеризъм към консумиране с оглед на екологичния отпечатък на продуктите. Насърчаване на пазаруването на локално произведени продукти вместо вносни такива.

6. Демилитаризация

Екологичните последствия от военната дейност са огромни и абсолютни. Те са свързани със замърсяване на земята и почвата, заличаване на природни територии и ресурси или на инфраструктурата за тяхната защита и поддръжка. Социалните катаклизми, завещавани от войните, насърчават посегателствата върху живата природа. Успоредно с това, войните поглъщат неимоверни финансови ресурси, които вместо това биха могли да бъдат вложени в устойчиви каузи. Настояваме за отказване на държавата от подкрепа и инвестиции за военни дейности от всякакъв тип. Настояваме за оттегляне от договора за закупуване на американски военни изтребители и влагане на същите средства в преход към възобновяема енергия, в превенция на климатични бедствия, в здравната и социалната система.

II.Намаляване на опустошението на природните екосистемите

Безконтролната експлоатацията на природни територии причинява смъртта на хиляди животни по света, както и безвъзвратното изчезване годишно на стотици хиляди животински видове. В по-добрия вариант, окупирането на животинските екосистеми скъсява дистанцията между диви животни и хора и увеличава шансовете за пренасяне на опасни заболявания върху хората. Обезлесяването на териториите намалява способностите на Земята да противодейства на въглеродните замърсявания в атмосферата. Безконтролните производства често се превръщат в замърсители на жизнено важни природни ресурси като вода, въздух и земя.

Мерки:

1.Опазване на природни зони

Поставянето на приоритет върху опазването на обособените природни зони в мрежата Натура 2000 и защитените територии, съчетано с мерки за възстановяване на дивата природа в България. Стоп на незаконното застрояване по черноморието и в планините. Ефективно решаване на проблема с водния режим в областите Перник, Плевен и Ловеч и вземане на мерки за предотвратяване на воден режим във всички други области на България, изправени пред подобна заплаха. Връщане към оригиналния проект за изграждане на автомагистрала Струма, неминаваща през Кресненското дефиле, одобрен от Европейската комисия. Законова забрана за добив и проучване на шистов газ в България и в Европа. Забрана за изграждане на нови лифтове и ски писти в Банско и националните паркове. Вместо това стимулиране на по-малките зимни курорти в България. Поставяне на дневен лимит от брой туристи извозвани с незаконния лифт в района на Рилските езера. Възстановяване на лифтовите съоръжения на Витоша. Увеличаване на финансирането за националните паркове. Контрол върху незаконната сеч. Увеличаване на финансирането за поддръжка на хижите в страната и въвеждане на по-строги изисквания за наемане на обекти на Българския туристически съюз.

2.Интегриран подход към здравето (One Health)

Разпространение и интегриране в българската система на здравеопазване, животновъдство и опазване на околната среда на идеята за “Едно здраве” (One Health), или единен подход към здравето, в който се разпознава неизменната взаимосвързаност на човешкото и животинското здраве и това на планетата ни и нейните екосистеми. Насочване към интегрирани подходи за справяне с здравни проблеми и кризи, без да се пренебрегва някой от трите ключови елементи.

Постигането на осезаемо подобрение на държавната здравна система чрез правилно насочване на наличните финансови средства за постигане на нужни промени. Осигуряване на интензивни отделения в държавните болници по международен стандарт и с достатъчен капацитет, така че да може да се отговори на нуждите при бъдещи мащабни кризи, каквито се очаква да произтекат от промените в климата. Гарантиране на достойно заплащане за медицинските служители. Гарантиране на достъп до здравеопазване на всички граждани, включително маргинализираните и най-бедни групи на обществото. Провеждане на полезни за обществото и редовни информационни кампании за опазване на здравето както и за бъдещи здравни заплахи.

Изменение в законите за отглеждане на селскостопански животни, така че да се гарантират здравословни условия на живот и смърт, свързани с достатъчно пространство за живот и ежедневен достъп до дневна светлина, ограничаване на третирането с антибиотици, защита от физическото насилие и отнемане на живота по възможно най-хуманен начин. Тези мерки гарантирано и по естествен начин ще ограничат възникването и разпространението на заболявания при селскостопанските животни и ще подобрят качеството на месото, като по този начин ще са предпоставка за по-добро здраве и на хората, консумиращи месо. Същевременно насърчаване на хранителна диета с по-рядка консумация на месо в сравнение с възприетата днес.

Увеличаване на държавните средства за подкрепа и закрила на дивите и бездомните животни. Налагане на по-строг контрол върху животинския лов и риболова. Осигуряване на защита на застрашените животински видове на територията на страната. Подобряване на условията и отношението към обитателите в приютите за бездомни животни и изграждането на нови такива, така че да се отговори на реалната нужда като капацитет.

III. Намаляване на икономическите неравенства

Когато ползите от икономическия растеж се усещат не от всички, а само от най-богатите и влиятелни хора в обществото, това води до социални сътресения и доминиращо нещастие. Вместо да се доверяваме на абстрактната концепция за благополучие постигнато чрез неограничен икономически растеж, би трябвало да изискваме конкретни мерки за справяне със съществуващите икономически проблеми, сред които най-основен е неравенството.

Мерки:

1.Изготвяне и въвеждане на мерки за справедливо преразпределение на доходите

Изменения в данъчната политика с цел пренасочване на финансов ресурс от най-богатите към най-бедните членове на обществото. Заместване на плоския данък с динамично данъчно облагане. Въвеждане на мерки срещу данъчния дъмпинг на корпорациите. Облагане на финансовите транзакции и спекулативния капитал. Намаляване на заплатите на депутатите. Осигуряване на пълна финансова прозрачност с цел предотвратяване на данъчни измами. 

2.Въвеждане на гарантиран жизнен минимум

Това е минимален доход, който се гарантира от държавата за всеки неин пълноправен гражданин за неограничен период от време. Представлява алтернатива на социалното осигуряване, която съкращава бюрокрацията и осигурява на гражданите повече сигурност и свобода.

3.Въвеждане на варианти за споделен труд

Представлява поделяне на работните часове за една работна позиция между двама човека за ограничен период от време при възникване на подходящи обстоятелства. Целта е да се избегне съкращаване на персонал в моменти на криза.

4.Гарантиране на равни възможности и условия на труд за всички социални групи

5.Създаване на алтернативни кредитни институции (community development credit unions, community development banks, revolving law funds, microenterprise loan funds)

6.Създаване на локални алтернативни валути

Алтернативните валути могат да бъдат използвани за остойноствяване на труд, който няма парична стойност в нормалната икономика. Например доброволческия труд може да бъде компенсиран с безплатен достъп до центрове за култура или отдих. Моделът позволява по-добро балансиране на потребностите и ресурсите в едно мини общество и също така усилва усещането за общност.

7.Борба с енергийната бедност

Преструктуриране на т.н. енергийни помощи от предимно дърва и въглища към мерки за енергийна ефективност, позволяващи на домакинствата да излязат от ситуацията на енергийна бедност, вкл. паралелни програми за подмяна на отоплението към екологосъобразни форми (не се включва природен газ). Приоритизиране на домакинства, които използват стари и неефективни, замърсяващи и опасни за здравето им форми на отопление. 

Разработване на план за справедлив енергиен преход към зелена енергия. Консултация със заетите във въглищния сектор и свързаните отрасли относно това какво бъдеще желаят. Предвиждане на програми за преквалификация на хората във въглищните региони и осигуряване на алтернативна заетост.

III.Пряко гражданско участие в управлението

“Петъци за бъдеще България” вярва, че настоящият модел на управление – представителна демокрация, носи по своята същност олигархични принципи и практики, които стоят в основата на настоящата климатична(и социална, здравна) криза. Изборите като инструмент на представителната демокрация поддържат трайно разделение на обществото на управляващи и управлявани. В крайна сметка виждаме и резултата: Както на национално, така и на международно ниво, наблюдаваме как шепа хора ограбват човечеството и природата в името на частни печалби и имперски интереси на шепа държавници с много власт. Унищожаването на природата се случва в такива мащаби, че планетата не успява да възстанови разрушеното сама. Ако обществата не си вземат обратно контрола върху природните блага от ръцете на елитите (политици и корпорации) и не сложат край на тези злоупотреби, то тогава те трябва да очакват бъдещ и недалечен срив на съществуващите екосистеми, който ще засегне първо и най-силно тях самите.

Вярваме, че изборите – като единствено средство за мобилизиране на общественото мнение, не са достатъчни за постигане на едно същинско демократично управление, което единствено може да се справи с огромното предизвикателство на климатичната криза. Основен аргумент за последното е, че обикновените хора и местните граждани са тези, които благополучието на екосистемите и климатичната криза засяга най-пряко, и именно затова тяхните искания трябва да имат най-голяма тежест. Като в същото време, еко социалните регулации трябва да се контролират от институции, които са под властта на всички местни области, за да се гарантира, че някоя общност няма да реши да разрушава природата в своя полза или да нарушава основни човешки права. Докато главната цел на всяка олигархична власт, дали държавна или частна, винаги е била концентрация на власт и капитали и разширение чрез максимална експлоатация на труд и ресурси в името на техните интереси за запазване и постоянно разширяване на доминацията им над всичко живо и неживо.

Изборите са уязвими пред жадни за власт авантюристи, пропагандата, краткосрочното шоу и концентрацията на парите и съответно те няма как да отразяват истинското мнение на гражданите. За да се постигне същинско демократично управление, е нужно да се осигури пряко участие на гражданите в демократичния процес: да се осигури пълна информация и прозрачност при обсъждането на решения от държавата, както и да се изградят граждански платформи за дебатиране и гласуване, което ще осигури също така подходяща среда, в която да се стимулира и развива политическото образование и практика сред гражданите. Така ще се повиши ангажираността на все по-широк кръг от граждани по обществено-значимите теми.

Модели за това как може да осъществи подобно гражданско участие в управлението могат да се взаимстват от гражданските асамблеи за електорална реформа в Британска Колумбия (2004 г.) и в Онтарио (2006-2007 г.), Канада, и гражданските конвенти за съставяне на нова конституция в Исландия (2010-2012 г.) и Ирландия (2013 г.). Също хилядите градове по целия свят, които участват пряко в разпределянето на малка или значителна част от общинския бюджет(т.н. участие в бюджетирането). Визията на “Петъци за бъдеще – България” е да се изгради мрежа от общи събрания, на които да се организира всеобщ дебат за приоритизиране, обсъждане и решаване на най-важните проблеми пред обществото, като екологичните заплахи, социалните въпроси и заплахите пред общественото здраве. Практикувайки пряката демокрация на събрания лице в лице, хората ще преоткрият солидарността помежду си, ще се еманципират и ще заживеят живота си по нов начин, с водещи ценности за грижа за природата и хората.