Петъци за Бъдеще България

Кои сме ние?

Петъци за бъдеще България / Fridays for Future Bulgaria е младежко самоорганизирано автономно движение за климатична и екосоциална справедливост. Ние сме част от международното младежко движение за климата Fridays for Future, започнато от шведската тийнейджърка Грета Тунберг през август 2018.

Какво правим?

Целим чрез климатични стачки и шествия да привлечем вниманието на обществото към непосредствените заплахи от климатичните промени, както и нашите искания за справяне с климатичната и екологична криза да достигнат до националните власти. Образоваме гражданите за възможните решения, сред които поставяме моделите за дерастеж, социална екология и пряка гражданска демокрация, позната също като либертарен мюнисипализм.

Подкрепяме идеята, че световните лидери и международни организации ще вземат ефективни мерки за решаване на климатичната криза едва след сериозен натиск от гражданското общество, масови протести от типа на тези на Петъци за бъдеще през 2019 г., събрали милиони привърженици.

Решението за климатичната криза са обикновените хора. Само те и никой друг няма да изиска решаването на тази криза, тъй като обикновените хора – като най-силно засегнати, единствени могат да усетят нейната спешност. Това доста по-трудно може да се очаква от привилегированите части на обществото, които разполагат с финансова закрила.

Какво е климат?

Докато времето е състоянието на атмосферата в даден момент, климат традиционно наричаме средното състояние на времето за период от 30 години. Днес обаче климатичните експерти разглеждат не само атмосферата, но включват и хидросферата, криосферата, литосферата и биосферата, които заедно определят т.нар. климатична система.

За кои климатични промени се тревожим днес?

Исторически климатът на Земята винаги се е променял поради естествени астрономически цикли, изригвания на вулкани и други фактори. Но измененията на климата през последните 250 години – от началото на Индустриалната революция насам, не могат да се обяснят само по естествен път. За този период средната температура на Земята се е повишила с повече от 1°C , вследствие на постепенното увеличаване на концентрацията на въглероден диодиоксид (CO2) в атмосферата (в момента 40 % по-високо). Днешната концентрация на CO2 е 417 ppm. Преди началото на индустриалната революция тя е била около 218 ppm и предстои да достигне 900 ppm – ако човечеството запази сегашните нива на консумация на енергия, което ще покачи допълнително глобалните температури на Земята с до 4°C.

Какви са последствията от глобалното затопляне?

Трудно е да се предвиди с точност колко страшни ще са последствията от климатичните промени след 30 години, тъй като промените в климата следват експоненциална крива – колкото повече се покачват нивата на CO2 и глобалните температури, толкова по-бързо се развиват въпросните процеси. Съдейки по настоящето, виждаме, че увеличаването на средните температури с 1°C вече е причина за чести и интензивни екстремни метеорологични явления, които взимат човешки жертви и нанасят непоправими щети върху животинския свят и природата. Тези явления имат и дългосрочни икономически вреди, намалявайки значително възможностите за устойчиво земеделие. Непривилегированите групи на обществото са тези, които понасят последствията от глобалното затопляне първи, тъй като най-трудно могат да се защитят. Прогресивното топене на ледовете на Арктика и Антарктика и окисляването на океаните, придружено с покачването на температурите, унищожава хабитатите на милиони животински видове и ги тласка към изчезване.

Въздействия в България

Според доклад на Световната банка от 2019 г., покачването на глобалните температури с още един градус може да заличи всички възможности за икономически растеж на страната. Причина за това ще бъдат екстремните метеорологични явления – горещи вълни, продължителни суши, комбинирани с обилни валежи, причиняващи наводнения, които ще се превърнат в огромна пречка за земеделското производство и за туризма. Увеличаващата се бедност в държавата има потенциала да постави много граждани в риск от екстремното време и придружаващите го ефекти. Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), от 80-те години насам средната годишна температура в равнините се е покачила с около градус. От 2007 г. насам средните температури в страната надвишават климатичните норми почти всяка година.

Бъдещето

Развитието на песимистичния сценарий за нарастване на средната глобална температура с близо 4°C през 2050 г. ще направи огромни райони от Близкия Изток и Индия необитаеми и ще повиши глобалното морско равнище с около метър, което ще създаде десетки милиони климатични бежанци. Основна заплаха, наред с екстремното време, ще бъде недостигът на храна заради намалените възможности на земеделието. Очаква се близо една трета от всички животински и растителни видове да изчезнат, като на свой ред тази заплаха ще надвисне и над човечеството.

Какво можем да направим?

Заради закъснялата си реакция, вече не можем да предотвратим изцяло затоплянето на климата. Въпреки това, бързият преход към възобновяеми източници на енергия, съчетан с осезаемо смаляване на икономиката, ще ни даде възможност за ограничаване на глобалното затопляне и последствията от него, свеждайки ги до поносимото. Незабавните мерки, които трябват да бъдат взети, са постепенно – но видимо, ограничаване на добива и експлоатацията на изкопаеми горива (нефт, въглища, природен/изкопаем газ) и заместването им с възобновяеми източници на енергия, целенасочено смаляване на икономиката (препоръчително като се следва философията на Дерастеж), дефиниране и изпълнение на мерки за адаптиране към климатичните промени (включително закрила), с фокус върху непривилегированите обществени групи, овластяване на гражданите (по възможност по модела на пряка демокрация, задвижена отдолу нагоре), за да могат да контролират екологичните и икономически процеси на местно ниво и да осигуряват екосоциална справедливост.

Какво е климатична справедливост?

Идеята за климатична справедливост взема предвид факта, че бедните хора и общества, които са най-малко виновни за климатичната криза ще изпитат нейното въздействие първи и ще бъдат засегнати най-тежко. Това е така, защото замърсяването с парникови газове се случва най-вече в развитите общества и тъй като богатите хора консумират продукти и услуги най-усилено и съответно генерират най-много емисии. Климатичната справедливост се разглежда и като неравнопоставеност между поколенията. Младите хора са направили много малко за развитието на климатичните промени, но въпреки това тяхното бъдеще на Земята ще бъде силно ощетено заради климатичната криза.

Какво е екосоциална справедливост?

Екосоциалната справедливост признава взаимосвързаността на всички живи същества в нашата екосистема и по този начин насърчава справедливото и устойчиво използване на ресурсите за запазване на тези взаимоотношения и благополучието на всички. Тя изисква от нас да изследваме критично и да поставяме под въпрос съвременните обществени структури, ценности, убеждения, практики и начин на живот, които водят до социални и екологични несправедливости чрез свръх консуматорство, материализъм, антропоцентризъм, потисничество и експлоатация на хората и планетата.

Какво е дерастеж?

Дерастежът може да се дефинира като социално справедлив и демократичен процес за смаляване на икономиката и свеждането й в екологични граници. Също, като растеж на социалното богатство, човешкото щастие, биоразнообразието, опазване на природата за сметка на замърсяването, неравенството и човешкото нещастие.

Докато постоянният икономически растеж разчита на поддържане на високи и увеличаващи се нива на производство и консумация, дерастежът казва, че двете трябва да се случват с оглед на устойчивата употреба на природни ресурси. В този смисъл, се смята за достатъчно да се гарантира задоволяването на най-важните човешки нужди, а останалото да бъде ограничено с оглед на това да бъде намалена вредата върху природата и да бъде осигурено благополучието на екосистемите. Също така, подобни граници се очаква да се дефинират от самите общества и не се очаква да бъдат наложени “отгоре”.

Тази водеща парадигма има много измерения в различни сфери на живота. Дерастежът задава нови модели на остойностяване на човешкия труд (да се измерва в обществена полезност, а не с пазарната си стойност в сегашния й смисъл). Поддържа идеята за безусловен базисен доход за всеки гражданин, който да даде свобода на избор на професия и остойноствяване на личното време. Отхвърля модела за частната собственост, като, вместо него, залага концепции за съвместно управление на имуществото. Отхвърля парите като единствено обменно средство на стоки и услуги, заради разминаванията в реалната стойност на предлаганото в различни контексти, до които водят, и подкрепя създаването на алтернативни локални валути. Приоритизира чистата градска среда, която може да бъде постигната чрез ограничаване на ненужните пътувания благодарение на самостойността на всеки един квартал (гражданите могат да намерят всичко, което им трябва, на пешеходно разстояние) и т.н. Повече информация: www.degrowth.infо

Какво е социална екология?

Социалната екология е научна дисциплина и социално движение, което акцентира върху тясната връзка между социалните и екологичните проблеми пред обществото и промотира пряко-демократични, конфедеративни механизми за вземане на политически и икономически решения. Обяснява екологичните проблеми като резултат от социалните проблеми, които произтичат от различни форми на йерархия и доминация.

Най-фундаменталното послание на социалната екология е идеята, че доминация над природата произлиза от доминация между хората. Основният извод на това най-базово послание е призив за политика и икономика, които предлагат пряко-демократична алтернатива на националната държава и пазарното общество.

Конкретното политическо измерение на социалната екология е демократичния общинизъм (libertarian municipalism), в който свободата приема институционална форма на местни публични събрания (асамблеи), които стават центрове за взимане на решения. Тези центрове се обединяват с други такива в конфедерации, които, достигайки определен мащаб, заместват нациoналните държави и наднационални обединения. Конкретните икономически измерения на социалната екология се основават на принципите на комунализма, свързани с развитието на етична икономика, отвъд изкуствено създадената оскъдица и йерархичните взаимоотношения. Икономика, насочена към осигуряването на хармония между човешките общности и останалата част от природата, като същевременно приоритизира разнообразието, креативността и свободата. Целта е да се изгради морално, децентрализирано общество, ръководено от споделени – а не частни, интереси.

Нови блог постове

Проектът за нов ветроенергиен парк в община Ветрино крие неприемливо висок риск за мигриращите птици, твърди БДЗП

Photo by Barth Bailey on Unsplash Публикуваме актуалното становище на „Българско дружество за защита на птиците“ във връзка с рисковете, свързани с изграждане на нов ВЕИ парк в община Ветрино:

Всички погледи към COP27: Гладът на ЕС за газ не бива да обрича Африка на бъдеще, зависимо от изкопаемите горива

Текстът е превод на статията „All eyes on COP27: The EU’s hunger for gas should not lock-in Africa in fossil fuels“, публикувана на сайта на организацията Climate Action Network на 11.07.22 г. COP27, чийто домакин е африканското председателство, е тук. Оценката на резултатите от конференцията ще зависи не само от договорените споразумения и от формата…

От бла, бла, бла до кръв, кръв, кръв

Провеждането на срещата на върха на ООН за климата в полицейската държава Египет носи морална криза за движението за климата Текстът е превод на статията “From Bla, Bla, Bla to Blood, Blood, Blood”, публикувана в The Intercept на 07.10.22 г. Никой не знае какво се е случило с изгубеното писмо, посветено на темата за климата.…